Тази публикация в блога изследва възможността за пътуване във времето и предсказване на бъдещето от гледна точка на научната теория и човешката свободна воля.
Повечето хора вероятно са си представяли пътуване във времето поне веднъж в детството си. Въпроси като „Искам да се върна назад във времето и да видя динозаври на живо“ или „Как ще живеят хората в бъдещето?“ често ни карат да се изгубим в свят на безгранично въображение. Въпреки това, докато порастваме, се отдалечаваме от тези фантастични представи и се фокусираме върху по-практични въпроси. И все пак концепцията за „бъдещето“ остава дълбоко заложена в мислите ни. Независимо дали е далечно или близко, ние съзнателно се подготвяме за настоящето, докато очакваме предстоящото време, мечтаейки за по-добър живот, докато се движим към бъдещето. Но какво ще стане, ако бъдещето, към което се втурваме, е вече предопределено – необратим, еднопосочен път? Ами ако ни очаква фиксирано бъдеще, подобно на съдбата, независимо от нашите избори и действия?
Още от времето на Нютоновата механика, учените вярват, че светът се движи според определени закони. Това убеждение е довело до идеята, че ако познаваме законите, обясняващи всички природни явления, бихме могли да предвидим бъдещи резултати. Например, ако човек пусне топка, която държи в ръка, тя естествено ще падне надолу. Познаваме закона за гравитацията, който дърпа топката към Земята, и закона, който гласи, че сила, приложена към обект, я ускорява в тази посока. Следователно можем да предвидим движението на топката. Макар че този принцип е прост пример, убеждението, че светът функционира според различни научни закони и че точното разбиране на тези закони ни позволява да предвиждаме бъдещи събития, отдавна доминира човешката мисъл.
След Индустриалната революция науката и технологиите са се развили драстично и много учени са вярвали, че законите на природата могат да предскажат бъдещето. Изследванията процъфтяват в области като физика, химия и биология, разкривайки разнообразни научни принципи, приложими към човешкия живот. Съвременната наука дори се опитва да разбере научно емоциите и поведението, като анализира невронната активност и реакциите на нервната система в човешкия мозък. Тези изследвания в крайна сметка насърчават надеждата, че дори човешките емоции и поведение могат да станат предсказуеми. Тоест, човешките действия също се определят от научни закони. Това убеждение, че „бъдещето може да бъде разбрано чрез научни закони“, доминира в мисленето на учените и обществеността до началото на 20-ти век, засилвайки детерминистичния мироглед.
Принципът на неопределеността на Хайзенберг, публикуван през 1927 г., обаче внася значителна промяна в този детерминистичен мироглед. Принципът на неопределеността разкрива, че не всички обекти се движат перфектно според научните закони; те притежават неизмерими грешки и неопределености. Това означава, че позицията и импулсът на който и да е обект не могат да бъдат точно измерени едновременно и резултатът може да бъде предсказан само вероятностно. Следователно, макар че все още можем да предсказваме бъдещето, използвайки известни закони в локализирани ситуации, неопределеността нараства с течение на времето или обхватът на прогнозирането се разширява, което прави невъзможно точното прогнозиране на бъдещето. По този начин прогнозите за бъдещето се губят в лабиринт. Освен ако науката не преодолее границите на неопределеността, не можем да знаем бъдещето със сигурност.
Откъде идва желанието на човечеството да предсказва бъдещето? Причината е, че животът ни е тясно свързан с бъдещето. Всеки таи надежди и страхове за наближаващото бъдеще, а несигурността около него влияе значително върху настоящите ни избори. Ако можехме да знаем бъдещето предварително, бихме могли да се подготвим за непредвидени опасности или да действаме стратегически, за да го насочим в желаната от нас посока. По ирония на съдбата обаче, този неясен копнеж за бъдещи предсказания често води до тревожност и объркване.
Филмът „Доклад на малцинството“ интригуващо изследва тази дилема на предсказването на бъдещето. Във филма Агата (Саманта Мортън) е медиум със способността да предвижда бъдещето, а нейната предчувствие се използва от полицията, за да предотвратява престъпления, преди те да се случат. Главният герой, Джон Андертън (Том Круз), научава чрез пророчеството на Агата, че в бъдеще ще стане престъпник и се опитва да избегне тази съдба. Събитието, което се е опитал да предотврати, обаче в крайна сметка се случва. В последната сцена Лама Бърджис (Макс фон Сидов), въпреки че притежава далновидност за бъдещето, получава възможността да промени съдбата си чрез собствените си избори. Филмът представя ситуация, в която човешката свободна воля е поставена на изпитание в момента, в който бъдещето е известно, предавайки посланието, че не бъдещето е предопределено, а човешката мисъл и избор.
Тази история повдига важен въпрос и за нас. Наистина ли желанието ни да знаем бъдещето носи щастие и мир? Или е просто фактор, който усилва ненужното безпокойство и стрес? Макар че понякога знанието какво ще се случи предварително и подготовката за него може да бъде полезна, предсказаното бъдеще не е задължително да се разгърне точно както е предвидено. Всъщност, ако събитията, които сме се стремили да знаем предварително, се окажат различно от очакваното, разочарованието може да бъде много по-голямо. Вместо да се стремим да опознаем несигурно бъдеще, приемането, че бъдещето се разгръща наново с всеки момент, може да ни предложи душевен мир.
Самият факт, че бъдещето е неопределено, всъщност ни дава по-голяма свобода. Изключително важно е да живеем вярно в настоящето, в едно бъдеще, което не е предопределено, а постоянно се променя въз основа на нашите собствени избори и усилия. Вместо да се тревожим за лоши неща, не е ли живот, изпълнен ден след ден с позитивното мислене, че утрешният ден ще донесе добри неща, истинската същност на щастието? Да се освободим от желанието да предсказваме бъдещето и да живеем в очакване на утрешния ден, който все още не е дошъл, ще обогати живота ни.
