В тази публикация в блога ще разгледаме дали Американската революционна война е била неизбежният резултат от колониалната експанзия и неуспешните външни стратегии на европейските сили през 18 век, като разгледаме историческия контекст.
През 18-ти век европейските сили постепенно разширяват колониите си и достигат върха на своя империализъм. В Американската война за независимост 13-те колонии по източното крайбрежие на Обединеното кралство се отделят от Великобритания и основават Съединените щати. Независимостта на Съединените щати променя международната обстановка не само тогава, но и днес.
Американската война за независимост се води по две основни причини. Първо, прекомерната данъчна политика на Великобритания представлява проблем: американските колонии не носят голяма икономическа полза на Великобритания и, изправена пред финансови ограничения след Седемгодишната война, Великобритания решава да увеличи финансовата тежест върху Съединените щати. Законът за захарта от 1764 г. налага мита, но това е косвен данък, който е в сила и на континенталната част на Великобритания, така че няма голяма негативна реакция. Законът за гербовия сбор от 1765 г. обаче представлява проблем. Той налага вътрешен данък върху всички публикации, което предизвиква огромна негативна реакция от страна на колониите. По това време на американските колонии не е било позволено да изпращат представители в британския парламент, така че те реагират с лозунга „Няма данъчно облагане без представителство!“. В крайна сметка Законът за гербовия сбор е отменен, защото е несъвместим с британските принципи на данъчно облагане. Законът Тауншенд от 1767 г. обаче налага мита върху стъкло, олово, хартия, боя и чай, внасяни от американските колонии.
Друга причина за Американската война за независимост е създаването на индиански резервати. Колонистите са се надявали да се разширят в плодородния Среден Запад, но британците установяват Индианска територия, което им забранява да се придвижват на запад от Апалачите и ограничава търговията с индианците. Това е така, защото британците се опасяват, че колонистите, които се настаняват в района, ще предизвикат напрежение с индианците, ще ги принудят да изпращат войски и ще създадат проблеми с въоръжаването. Когато обаче Индианската територия не се спазва, през 1769 г. Великобритания прилага Закона за квартирмайсторите, който изисква изпращането на войски и плащането от колонистите за тяхното присъствие. Негативната реакция е силна и на 1 март 1770 г., докато британските войски маршируват през града, гражданите ги освиркват и хвърлят сняг по тях, а ситуацията ескалира в престрелка, довела до смъртта на цивилни. Инцидентът става известен в Съединените щати като Бостънското клане.
По-късно британците отменят Закона на Тауншенд, но запазват данъка върху чая, което води до Бостънското чаено парти и предизвиква Американската война за независимост. В замяна на закупуването на държавни облигации по време на Седемгодишната война, на Източноиндийската компания е предоставено правото да продава чай в Съединените щати, което води до създаването на чайни, което поставя в неизгодно положение съществуващите търговци на чай. За да разпалят конфликт между британците и индианците, те се обличат като индианци и хвърлят чай в морето. В отговор британците затварят пристанището на Бостън през 1774 г. и изискват обезщетение.
В отговор на този инцидент, през септември във Филаделфия се провежда Първият континентален конгрес, събиращ 12 щата, с изключение на Джорджия. През 1775 г. започва Войната за независимост, когато колониални милиции нахлуват в британски арсенал в Лексингтън, а на 4 юли 1776 г. е издадена Декларацията за независимост. По време на войната ролята на Бенджамин Франклин се подчертава от владеенето на френски език, което му помага да си осигури подкрепата на Франция. Франция, която по това време е в лошо финансово състояние, изпраща само войски от милиции, но след победата при Саратога през 1778 г. се сформира френско-американският съюз и Франция влиза във войната с военноморска подкрепа. През 1781 г. американците печелят битката при Йорктаун, след като френският флот блокира основната армия на Вирджиния. Версайският договор от 1783 г. принуждава британците да признаят американската независимост, първото британско поражение след Стогодишната война.
Двадесет години по-рано, през 1763 г., в Седемгодишната война между Австрия и Прусия за Шлезиен, британците подкрепят Прусия и побеждават Франция, която подкрепя Австрия, за да поемат водещата роля в Северна Америка. Двадесет години по-късно обаче поражението на Великобритания в Американската война за независимост през 1783 г. може да се разглежда като провал на външната политика. През 1763 г. Великобритания успява да спечели благодарение на превъзхождащото си военно командване и финансово превъзходство, но през 1783 г. няма държава, която да може да се противопостави на Франция. Русия и Прусия са фокусирани върху разделянето на Полша и не успяват да се включат във войната между Съединените щати и Великобритания. Това позволява на Франция да отмъсти за поражението си от 1763 г. и да балансира баланса на силите за бъдещо предизвикателство.
