В тази публикация в блога изследваме дали националните системи за превенция на престъпността могат да служат на общественото благо, без да нарушават индивидуалните човешки права.
Национални системи за предотвратяване на престъпления и нарушения на правата на човека
С бързото развитие на науката и технологиите, много страни подчертават необходимостта от системи за контрол и управление на лицата с цел предотвратяване на престъпления. По-специално, напредъкът в събирането на данни и технологиите за изкуствен интелект през 21-ви век направи възможно по-ефективното и систематично предотвратяване на престъпления. Причините за въвеждането на тези системи включват бързото нарастване на престъпността и социалните вълнения, както и целта на държавата да гарантира безопасността на своите граждани чрез тяхното управление. Въпреки това, проблемът с нарушаването на индивидуалната неприкосновеност и човешките права се превърна в основен проблем в обществото като цяло.
Например, след атаките от 11 септември 2001 г., Съединените щати започнаха безразборно да събират биометрична информация за всички влизащи в страната в името на защитата на своите граждани и предотвратяването на престъпления, като наблягаха на бдителността си срещу тероризма. Например, на летищата и обществените съоръжения бяха въведени системи за идентифициране на лица чрез ириси и пръстови отпечатъци, а наскоро тези системи за наблюдение бяха разширени до летища в различни страни. Обединеното кралство също така въведе рентгенови скенери за проверка на летища (известни още като „скенери за голо тяло“), за да подобри откриването на взривни вещества и да позволи по-бързото им откриване, както и наблюдение като мярка за предотвратяване на престъпления. Тези скенери са способни да откриват достатъчно дълбоко, за да видят бельото на пътниците, но предизвикаха сериозни спорове относно поверителността.
Няколко развити страни, като Съединените щати, Германия и Франция, са въвели системи като подобрено разкриване на присъди за сексуално насилие над деца и управление на електронни гривни за крака, за да предотвратят сексуалното насилие над деца и рецидивизма на сексуалните престъпници, и са показали положителни ефекти за намаляване на процента на сексуалните престъпления. В отговор на това, Южна Корея е въвела задължително носене на електронни гривни за крака за сексуалните престъпници от 2008 г. насам. Тази система обаче е повишила възможността за нарушаване на човешките права на нарушителите и този спор остава нерешен въпрос. Освен това, законът от 2006 г. за събиране и управление на генетична информация за насилствени престъпници е дал възможност за събиране на лична информация за предотвратяване на престъпления, но въпросът за нарушенията на човешките права, произтичащи от това, продължава да се обсъжда.
Държавната система за контрол на индивидите с цел предотвратяване на престъпления също често се изследва в научнофантастични филми. Например, филмът „Доклад на малцинствата“ изобразява високоразвито футуристично общество, което предварително предвижда и предотвратява престъпления чрез система за прогнозиране на престъпления, наречена „Система за предварителна престъпност“. Във филма трима предсказвачи визуализират местопрестъпление и екипът за предварителна престъпност арестува престъпниците въз основа на техните прогнози, които се събират в базата данни на системата, а системата използва технология за разпознаване на ириса, за да идентифицира индивидите. Това е общество на наблюдение, в което всяко движение на индивидите се следи от системата в името на предотвратяването на престъпления, с подчертана липса на поверителност. Това общество на наблюдение се разглежда като такова, в което „индивидуалните човешки права“ са подчинени на „държавните системи за управление“ и е поучителна история за възможното бъдеще на съвременното общество.
Филмът също така предупреждава за опасността подобна система да бъде злоупотребена като инструмент за злоупотреба с власт. Сцената във филма, в която Ламар Бърдж, администраторът на Системата за предотвратяване на престъпления, използва системата, за да идентифицира главния герой като престъпник, илюстрира как невинни граждани могат да станат жертви на злоупотреба с власт, когато системите за предотвратяване на престъпления се използват неправилно от властимащите. Фактът, че невинни хора могат лесно да бъдат етикетирани като престъпници, когато една система за държавно управление е доминирана от определена група, е шокиращ и подсказва необходимостта от бдителност срещу евентуална злоупотреба със системата.
Системи за превенция на престъпността и нарушения на правата на човека от философска гледна точка
Ако приемем консеквенциалистки подход от утилитарна гледна точка, можем да стигнем до заключението, че общества, в които индивидуалните човешки права се контролират от държавата и нейните системи, както се вижда в „Доклад на малцинството“, може да са необходими за поддържането и оцеляването на държавата. Системите за превенция на престъпността, както се вижда в развитите страни, имат положително въздействие по отношение на намалените нива на престъпност и лекотата на управление. Този утилитарен подход, който набляга на най-голямото щастие на най-голям брой хора, обаче има ограничението, че може да игнорира индивидуалните човешки права. Майкъл Сандел критикува утилитаризма, използвайки историята за „спасителния кораб“ като пример. Ако утилитарният начин на мислене е да се жертва един човек, за да се спасят трима, това противоречи на човешкото достойнство и предполага, че човешката ценност не може да бъде обект на подобни изчисления, което означава, че индивидуалните човешки права трябва да се уважават като абсолютна ценност и не могат да се жертват просто за по-голямото благо.
От Кантова етична гледна точка можем да приложим и твърдението, че хората трябва да се третират като самоцел, а не просто като средство за постигане на цел. Ако една система за предотвратяване на престъпления контролира индивидите чрез прекомерно събиране на разузнавателна информация и наблюдение, тя ги третира просто като обекти, които трябва да бъдат контролирани, и нарушенията на правата на човека, които могат да произтекат от това, са неприемливи.
Заключение
Въпреки че държавно управляваните системи за превенция на престъпността показват положителната страна на намалените нива на престъпност и лекотата на управление от утилитарна гледна точка, те могат също така да нарушават абсолютната стойност на индивидуалните човешки права. Освен това, ако бъдат злоупотребени, те могат да доведат до злоупотреба с власт и опасност за невинните граждани. В такава конфронтационна ситуация въпросът за превенцията на престъпността и нарушенията на човешките права не е такъв, който може да бъде решен чрез просто претегляне на едната ценност над другата. Комуникацията и консенсусът между държавата и индивида са от съществено значение за разрешаването му.
За да се гарантира, че националните системи за управление функционират без нарушаване на правата на човека, ролята на независимите надзорни органи, като например съветите за управление на публични данни, трябва да бъде засилена, а също така е необходима постоянна обратна връзка и координация, за да се гарантира, че събирането и наблюдението на информация за лицата е оправдано и в рамките на закона. При условието, че индивидуалните права на човека са абсолютно гарантирани, е необходим процес на постоянна комуникация между държавата и лицата, за да се гарантира прозрачността и рационалността на системата.
Следователно, от държавата и отделните лица ще зависи да работят заедно, за да гарантират, че всяка настояща или бъдеща национална система за управление на превенцията на престъпността може да изпълнява напълно своята функция за предотвратяване на престъпността, като същевременно гарантира правата на човека.
